Изплъзване
Когато се усмихваш безнадеждно,<br />и сенките в очите ти полягат<br />препънал и последната надежда,<br />че аз все някога ще спра да бягам...<br /><br />Когато нощите във дни се сливат<br />и времето замръзнало ги сплита,<br />когато демоните ти заспиват,<br />а самотата дните ти помита...<br /><br />Тогава аз ще взема моят вятър,<br />дъжда си, и усмивките, и смога<br />и нотите, прошепнати в косите ти<br />и цялата си нежност босонога...<br /><br />Ще плачеш със сълзите ми солени<br />Очите ти – луни , ще помрачнеят.<br />В мъгли от скъсан спомен заледени,<br />във грапав дим обвити ще немеят.<br /><br />На мъртвите мечти в олтара<br />с ръце ще ровиш в пепелища...<br />Ще ме очакваш с полъха на вятъра,<br />да съживя искрите си в огнище,<br /><br />да те целуна в пърхащите мисли,<br />да впия устни в страстните ти длани<br />Но нищото ме днес погълна цяла...<br />и само леден привкус ми остана –<br /><br />да ти нашепва още дълго спомени,<br />как моят смях ти кърпи сдраното<br />узряло ехо от щастливи късчета<br />на обичта ни, в шепа вече сбрана.<br /><br />Дени Деливерска<br />(denissa)